Четиристишия
автор Момчил Войнов
С глас народен се издига –
ще се бори, ще линчува!
На високо бърже стига.
Глас народен веч не чува...
.....
Има смисъл да се бориш,
има смисъл да живееш –
щом сърцето си отвориш
и любов край теб посееш!
.....
Мека длан на нежно рамо,
топъл поглед на жена...
За любов са нужни само
две сърца и тишина.
.....
Любовта е нежно цвете,
но всред мрак не се предава...
Тя се бори с ветровете
и след бурята остава.
.....
Той е облак, тя е вятър;
той е кораб, тя – вълна е;
той е пролет, тя е лято;
той е стомна, тя - вода е.
.....
Вдигат чаши пак на двора –
песни пеят – сън живеят!
Под асмата млади хора
вино леят и се смеят...
.....
– Виж, животът е прекрасен! –
се зарадвал оптимистът.
– Но ще дойде ден ужасен... –
в миг проплакал песимистът.
.....
Ако разум не послушат,
то войната продължава –
с дълги пушки ще се мушат
и куршумът ще решава...
.....
Брат у брата враг видува,
щом делбата не е права.
Син баща си не милува,
на дланта му длан не дава.
.....
За наследство жаден чакал –
залез – лято, ден – година...
На ковчега час поплакал.
Зад гърба му – двама сина.
.....
Ако твърде силно мразиш
и на другите завиждаш,
своя мир не ще опазиш!
Туй, що имаш – сам не виждаш.
.....
Своя ум ако познаваш,
от греха ако се пазиш;
ако с труд се препитаваш...
То съня си ще опазиш.
.....
Малко дава – много иска,
вечно гледа да хитрува.
Носи бяла, нова ризка;
нощем, денем – мързелува.
.....
Дава мижави заплати,
иска здраво да се бачка.
Не намира кандидати.
Ще фалира – търси врачка.
.....
Към лопата не посяга,
над герана не потѝ се.
От салатата не бяга,
за софрата – пръв реди се.
.....
Сутрин, вечер – с бърза крачка,
час – да седне – не пилее!
Малко мисли, много бачка...
За сърце си не милее.
.....
Буйна, млада – сън не трае.
Стане майка – отрезнее.
Стане баба – сън мечтае,
по децата мъдрост лее.
.....
Ходи бавно, но не спира;
много знае – малко казва.
През реката брод намира,
от целта не се отказва.
.....
По пътеките към ада
има дарове прекрасни...
Всяка следваща наслада
струва мигове ужасни.
.....
Демократ е – тъй се води,
но не дава да говориш.
С пистолет под риза ходи.
С мир не ще да го пребориш!
.....
Удря смело – бързо бяга –
нека става веселбата!
Подир месец – сноп тояга
получава по ребрата.
.....
Всяко правило, по право,
изключения си има –
виждат бялото – лилаво
на хиляда двама-трима.
.....
На живота щом се радваш,
без да искаш да се трудиш,
то, защо се изненадваш,
без стотинка че се будиш?!
.....
Жарко слънце ме напече
и размъти ми главата.
Млад не съм, признавам, вече,
бос да ходя през тревата...
.....
Време мина и забравих
веселбата и тъгата...
Туй, що мислих, туй, що правих –
прах остана под дъгата.
.....
По куплет, по два, по пет –
две тетрадки стих редил...
Покрай цветния си плет
взел че слава придобил.
.....