Четиристишия
автор Момчил Войнов
С глас народен се издига –
ще се бори, ще линчува!
На високо бърже стига.
Глас народен веч не чува...
.....
На гърдите длан поставя,
чело вдига – клетва дава!
Клетва чиста в ден забравя...
За жълтици глас продава.
.....
Патриотът в ясно време
пръв за равенство се бори.
Идиотът – власт да вземе –
покрив бащин ще събори.
.....
Неутралният си трае
и към злото не поглежда...
Но накрая – сам ридае
и покорно се навежда.
.....
Златна марка дваж дарили:
танк до танка – сто редици!
След войната град градили
стара баба и вдовици.
.....
Вòйни смели в дълги битки
три години в дол се клали.
За мъртвеца – кръст и китки,
а за живите – медали.
.....
Дрон избухнал в храсталаци
и погубил баба мравка.
Рота румени юнаци
ден умуват край канавка.
.....
Чакат края на войната –
в ранна пролет, в късно лято...
Свещи палят в тъмнината.
А на фронта – ново ято.
.....
Демократ е – тъй се води,
но не дава да говориш.
С пистолет под риза ходи.
С мир не ще да го пребориш!
.....
Над горите слънце грее,
двеста гайди вятър вее –
хубавица песен пее...
Светъл празник - век живее!
.....
Има смисъл да се бориш,
има смисъл да живееш –
щом сърцето си отвориш
и любов край теб посееш!
.....
Здраве има, злато няма –
носи воля и надежда.
Злато има, здраве няма –
под икона се навежда.
.....
Сутрин здрав очи отваря,
все с усмивка на уста е –
по-богат върви от царя,
та дори и да не знае.
.....
Да ходиш дълго, без да спираш,
да караш кънки по леда;
да клякаш, без да се подпираш...
Докато млад си - можеш, да!
.....
Дните гладни, ветровити,
оковани в бреме тежко;
в отчаяние обвити –
ще калят сърце човешко!
.....
Тъмен облак в миг пристига
и излива гняв небесен –
дъжд пороен къса дига
и затрива златна есен...
.....
Сам войник – незнаен скита,
ала двеста – чета струват!
Рой глупци султанът пита –
умно гледат, век мъдруват.
.....
Орди дѝви, нощи черни –
робство дълго, безконечно.
Що душѝ, на кръста верни,
гниха в плът под иго вечно!
.....
След войната всичко стихва.
Слънце златно в ден пече си;
в нощ луната се усмихва,
а реката – в сън тече си...
.....
Нещо ново ако искаш –
приключение различно,
спри в живота си да стискаш
туй, което е излишно.
.....
Мека длан на нежно рамо,
топъл поглед на жена...
За любов са нужни само
две сърца и тишина.
.....
Лятна нощ, звезди в небето,
тя и той край спящи дюни.
Стих любов шепти морето...
С тих прибой догаря юни.
.....
Философът се любува
на изгрялата луна;
а луната в сън целува
всяка влюбена жена...
.....
Без да спира – ден след ден –
колелото се върти...
Поседнѝ за миг до мен,
виж как облакът лети!
.....
Когато в мрак потъваш сам,
душа опил в рубинен звук,
помнѝ, че цар на този храм
си само ти и никой друг!
.....
Из гора вървели двама –
момък сам, мома самичка.
За роман или за драма
се събрали край рекичка...
.....
Край напукана стена
в изоставено градче
млада, хубава жена
води палаво момче.
.....
Човек седи на стол червен
и храни кучета в студа.
Случаен миг, случаен ден –
вървях по уличка в града.
.....
Любовта несподелена
като огън ще изтлее,
и в душата, в плам калена,
нова обич ще изгрее...
.....
Из тракийските полета –
седнал сам пред бели свещи,
пишел стихове поетът
в нощи хладни и горещи...
.....
Пролет, лято, есен, зима –
като птици отлетяха...
Като кратко стихче в рима,
сякаш в миг се извъртяха.
.....
Любовта е нежно цвете,
но всред мрак не се предава...
Тя се бори с ветровете
и след бурята остава.
.....
Той е облак, тя е вятър;
той е кораб, тя – вълна е;
той е пролет, тя е лято;
той е стомна, тя - вода е.
.....
Вдигат чаши пак на двора –
песни пеят – сън живеят!
Под асмата млади хора
вино леят и се смеят...
.....
– Виж, животът е прекрасен! –
се зарадвал оптимистът.
– Но ще дойде ден ужасен... –
в миг проплакал песимистът.
.....
Ако думата не свършиш –
миг за прошка наведи се!
Ако право всичко вършиш –
сън сънуваш, събуди се.
.....
Ако разум не послушат,
то войната продължава –
с дълги пушки ще се мушат
и куршумът ще решава...
.....
В чужда битка конник влагаш –
сам ще сърбаш каша чужда.
В труден миг ако помагаш,
ще те търсят пак при нужда.
.....
Ако в мир корона сложиш,
денем зидай по стената...
Ако силом се наложиш,
ще увиснеш под луната.
.....
Брат у брата враг видува,
щом делбата не е права.
Син баща си не милува,
на дланта му длан не дава.
.....
За наследство жаден чакал –
залез – лято, ден – година...
На ковчега час поплакал.
Зад гърба му – двама сина.
.....
Десет века нощем чели
тънки книжки и дебели...
Филми цветни щом видели,
в кошче книгите наврели.
.....
Здрав е - но́си, та не спира –
дълги нощи се гощава...
Млад е още, не разбира –
алкохолът не прощава.
.....
Каквото сам си надробиш,
това ще сърбаш ден след ден.
Когато с плач греха платиш,
ще се завърнеш прероден.
.....
Ако твърде силно мразиш
и на другите завиждаш,
своя мир не ще опазиш!
Туй, що имаш – сам не виждаш.
.....
Своя ум ако познаваш,
от греха ако се пазиш;
ако с труд се препитаваш...
То съня си ще опазиш.
.....
Малко дава – много иска,
вечно гледа да хитрува.
Носи бяла, нова ризка;
нощем, денем – мързелува.
.....
Дава мижави заплати,
иска здраво да се бачка.
Не намира кандидати.
Ще фалира – търси врачка.
.....
В топло време – мързелува,
вижда зимата далека...
В снеговете – хамалува,
кръпки шие по елека.
.....
Към лопата не посяга,
над герана не потѝ се.
От салатата не бяга,
за софрата – пръв реди се.
.....
Шепа злато щом добие,
още пет ще пожелае:
с демон алчен ще се бие –
късно вечер ще копае!
.....
Две по десет – работлив е,
вечно бърза и мечтае...
Пет по десет - търпелив е,
винце кърка и си трае.
.....
Сутрин, вечер – с бърза крачка,
час – да седне – не пилее!
Малко мисли, много бачка...
За сърце си не милее.
.....
Бистра младост - чиста вяра,
от беда не се страхува:
в планина - по било кара,
по вода - в дълбоко плува.
.....
Буйна, млада – сън не трае.
Стане майка – отрезнее.
Стане баба – сън мечтае,
по децата мъдрост лее.
.....
Ходи бавно, но не спира;
много знае – малко казва.
През реката брод намира,
от целта не се отказва.
.....
По пътеките към ада
има дарове прекрасни...
Всяка следваща наслада
струва мигове ужасни.
.....
Край пътеките крайбрежни
в тази майска утрин тиха
рой цветчета – бели, нежни –
красотата си разкриха...
.....
Удря смело – бързо бяга –
нека става веселбата!
Подир месец – сноп тояга
получава по ребрата.
.....
Всяко правило, по право,
изключения си има –
виждат бялото – лилаво
на хиляда двама-трима.
.....
Мустакат, любезен чичко,
за мнозина той другар е.
Мисълта му реже всичко!
На ефира – господар е.
.....
На Мартин едно куплетче
тази вечер посвещавам.
Ако черпи сладоледче,
ново стихче обещавам!
.....
Сто недели музи разни
зад гърба ми пръсти сплитат –
музи цветни, музи празни...
Шепнат кратко и отлитат.
.....
На живота щом се радваш,
без да искаш да се трудиш,
то, защо се изненадваш,
без стотинка че се будиш?!
.....
Пуста алчност, тъй досадна,
пак край мен с крилцата пърпа!
Жадно зяпа – пак е гладна! –
и за дрехата ме дърпа...
.....
С греховете си първични
се боричкам всеки ден –
черни, цветни – те са лични,
но не жилят само мен.
.....
Жарко слънце ме напече
и размъти ми главата.
Млад не съм, признавам, вече,
бос да ходя през тревата...
.....
Време мина и забравих
веселбата и тъгата...
Туй, що мислих, туй, що правих –
прах остана под дъгата.
.....
И в сладък пир, и в ад живях –
и с цвят, и с тръни пред гърди.
Война и мир, сълза и смях –
земята бързо се върти!
.....
По куплет, по два, по пет –
две тетрадки стих редил...
Покрай цветния си плет
взел че слава придобил.
.....