Руски войник
Там, на път към Берлин падна в бой и лежи -
той е руски войник, и отскоро баща.
Тихо плаче сега и сърце му тъжи,
че далеч у дома помни как обеща:
Да се върне герой със значки и медал;
да прегърне жена, син, и майка си пак.
Да докаже че, всичко от себе си дал,
той е истински мъж - не е вече хлапак!
И тогава, дошъл след последния бой,
да забрави за влажния черен окоп.
Да живеят пак в мир под звездите безброй!
Ала ето че пада в незнайния гроб...
Вчера бързо в атака той знаме заби,
но ранен е сега – нощ не ще издържи...
За народа си там, за Русия се би!
И вовек ще я носи и жива държи.
Тези пусти значки... не, не искат медал!
Де е нашия мъж, де е онзи хлапак?!
Само дясна ръка той да беше подал
да погали жена, син, и майка си пак!
Там, на път към Берлин падна в бой и лежи.
Той е руски войник, за родина – баща!
И небето се мръщи, и слънце тъжи...
Плачат вкъщи жени: "Ти нали обеща!..."