Баташкото клане
По вратите - демон тропа...
Спомен още жив гори -
там, в полите на Родопа,
сред вековните гори...
В град на български войводи,
синове на Симеон -
демон връща се и броди,
яхнал черния си кон.
В ярък спомен за ужасни,
нечовешки времена;
за девойки най-прекрасни,
за дечица, без вина:
С дни сълзите си редили
край студената стена
и с живота си платили
дан на чужди племена...
Остров малък, православен,
търсещ равенство и мир,
най-безжалостно удавен
в сатанински кървав пир:
Пир невиждан, мародерски...
Пир - наслада от страха;
от мъченията зверски...
Рожба черна на греха!
Там, край храма още пукат -
пукат пушките, ехтят;
по дръвници - брадви чукат...
Малки ангели летят!
Още там са, по земята,
всички паднали глави -
в кръв, безмилостно пролята
връз зелените треви.
Кръв, по улици потекла,
из дворове, по бразди...
Чужда вяра, кръв, отрекла -
още там е, там блести!
Нож след нож и днес пронизва
слънце жарко над Батак;
буйни пламъци облизват
небесата в нощен мрак...
Черни брадви, ятагани...
Детски плач пълзи навред;
стенат клани-недоклани
в огън адски - бич проклет.
Там, в полите на Родопа,
сред вековните гори...
По вратите - демон тропа!
Спомен още жив гори.