Стихотворението не се препоръчва за деца, бременни жени и хора с лабилна психика.
Паднал си, четнико
Тука не ще стъпи майка ти бедна -
паднал си, четнико, в общия гроб.
Ида за малко при теб да поседна.
Черква далеч е, и нямаме поп...
Трябва да знаеш, че има го Бога -
искам при него сега да те пратя.
Вече да плача от мъка не мога,
твойте сестри нека плачат, и братя.
Млад си, най-младия сигурно тука,
двайсет години едва ли ги имаш.
Тая с косата навсякъде чука,
тръгнеш ли пушка и сабя да взимаш.
Даже и мъртъв юмруците стискаш -
знам ви такива, не си само ти.
Само свободна България искаш!
Нека душата ти в мир да лети...
Тялото твое земята прегръща...
Близки ще търсят утеха и кост.
В сънища дълго, и в ден ще се връща
споменът топъл по вечния мост.
Нека небето за теб да е стряха
и да намериш покоя си там!
Горе са всички, които умряха -
горе те чакат, не ще да си сам.
Ето го кръста - и него съм взела,
та да ти свети в небесни пътеки!
Тази молитва пред Бога съм чела,
име му светло да бъде вовеки!
Тука не ще стъпи майка ти бедна -
майка на най-непокорния роб!
Ставам сега, та при друг да поседна...
Паднал си, четнико, в общия гроб.