Когато
Когато самотата си докоснал
и паднал си на лапите ѝ в плен;
когато на земята си се проснал,
съборен пак от вятъра студен...
Когато си пронизан от предател
и в тъмното душата ти кърви;
когато си загубил скъп приятел
и дълго време страдаш ти, уви...
Когато си изгубен в океана
и луташ се в безмисления ден;
когато се отвори нова рана
и мислиш, че си вече победен...
Върни се към историята своя,
към българските ханове, царе...
Върни се там и чуй шума от боя
за пясъка на черното море!
Върни се край железните редици,
които сам повеждаше Кубрат -
от хилядите негови войници,
един сега те гледа като брат!
Спомни си как предците ти живяха,
опънати в османския хомот;
огризки колко време все ядяха,
но бореха се с тежкия живот!
На кораба "Радецки" пак върни се
и чуй гласа на Ботев в полунощ;
към неговата чета обърни се -
надежда си вземи от там, и мощ!
Да бъдеш ти! За теб Раковски би се!
За теб загина карловският лъв!
От своя сън нещастен събуди се...
За теб проляха те реки от кръв!