Стихотворението не се препоръчва за деца, бременни жени и хора с лабилна психика.
Най-красивата еврейка
Най-красивата еврейка, с най-зелените очи,
а в ръката ѝ - ръчичка на дете;
насред сивата опашка тихо плаче и мълчи...
До прегърбена старица чакат те.
Търпеливо чакат своя ред звездите на Давид
и надяват се на чудо в пролетта...
Там, наблизо, край вагоните лежи човек убит.
"Той навярно сам заслужил е смъртта!"
Най-красивата еврейка още чува онзи глас,
който тихо нещо шепнеше в нощта...
Но не ще научи тя, дори в последния си час,
че момчето вече нямаше баща.
В най-голямото летище за отлитащи души,
с най-зловещите комини на света...
За надеждата в децата няма дяволът уши -
пак към пещите се стича днес плътта.
Най-красивата еврейка, с най-зелените очи,
се навежда край отворена врата:
"-Ще си идем скоро вкъщи, не тъгувай, не плачи!..."
Още няколко минути до смъртта.