Стихотворението не се препоръчва за деца, бременни жени и хора с лабилна психика.
Вагон към Аушвиц
Накъде вагонът трака? -
пак се пита то сега.
Под качулката на мрака,
плач се рони подир влака
и се впива по снега...
Между всички тези хора,
тихо стенещи в страха -
тъй невидими в простора,
в плен на ужас и умора...
Тъй невидими в греха!
За самотното юначе
няма дреха и ръце;
изоставено сираче -
не, не може да заплаче...
Малко бледо личице.
Длан нанякъде протяга,
но увисва тя в студа;
между куфарите ляга...
Не, не може да избяга.
Няма глътчица вода...
Към прозорчето поглежда
най-излишният живот...
Люта зима се процежда!
Няма никаква надежда
по издраскания под.
Тънка свещ в нощта догаря
върху пътя на плътта.
То очите си затваря,
а вратата се отваря...
Тази кървава врата!
Колко хора тя поглъща,
колко нокти потроши?!
Пак към дяволската къща
мълчаливо се завръща
с рой осъдени души...
Накъде вагонът трака? -
пита старецът сега.
А сирачето го чака -
то лети само над влака
и се радва на снега...