В ден самотен
В ден самотен, като този,
чувам по-добре света;
пак съм сам сред коловози -
като точица в плътта...
Чувам даже тихи стъпки
на притичващи в дъжда;
чувам парещите кръпки
на душите из града...
В ден самотен, като този,
чувам своята дори;
чувам нейните въпроси...
В ден самотен - тя гори!
В друго време пак се връща,
в миг отминал, по-добър...
Някой някъде прегръща
под невидим чер чадър.
В ден самотен, като този,
две сълзи потъват там -
в океан от коловози...
В океан човешки плам.