Свят на чакащи колет
В този топъл летен ден
той отлита от дома.
Унизен и победен
от мъгливата тъма
на позорна нищета...
Светъл куфар до врата.
Тук бе просто силует,
който просеше храна.
Мъж на двадесет и пет
край разбитата стена
на разграбения град...
Свят на хаос и на глад.
Свят на алчни умове
и безскрупулни сърца;
свят на празни домове
и отлитащи деца...
Самолет след самолет...
Свят на чакащи колет.
Светъл куфар до врата,
до вратата на глада.
Две бутилки самота,
малко дрехи и вода;
очила и химикал...
Светъл куфар в локва кал.
Две прегръдки за сина,
който тръгва по света,
и - по ничия вина -
хлопва жълтата врата
на поредното таксѝ...
"- Път обратен не търсѝ!"
В този топъл летен ден
той пристига у дома...
Там, където - прероден,
след мъгливата тъма -
ще открие любовта...
Там, на края на света.