Гневът
И в мен живее този подъл звяр,
макар да е невидим дълго време -
гневът, преди да стане господар,
в леговището свое тихо дреме...
Под залеза на есенния ден,
след своята разходка се прибирам...
И питам се - Дали е още в мен?
Следи от него вече не намирам.
Завръщам се към своите дела,
в очакване на идващата зима -
пред чаша чай, отново с очила...
След малко ще забравя, че го има.
А той е там и готви се за бой,
отново своя сън сега сънува -
от всички най-могъщ да бъде той;
да бъде цар - за час поне - бленува!
Но тръгне ли с войската си напред,
аз пътя му веднага ще затворя -
заплаши ли отново моя ред,
с гнева ще трябва сам да се преборя...
И в мен живее този подъл звяр -
с годините отслабва, но не пада.
Успее ли да стане господар,
за мен е бич... За него е наслада.