Тя те търси...
Тя те търси, скъпа Яна...
Сутрин ставам с вяра аз,
ала вечер - разпиляна
като бяла морска пяна -
тя, душата ми, без глас...
Да се върнеш пак те моли,
да си дойдеш у дома!
Като старец край гондоли,
като слънце над тополи -
тя е толкова сама!
От прозореца нахлува
тиха лунна светлина...
А душата ми сънува,
и в съня си - теб целува,
най-красивата жена!
Тя те търси, скъпа Яна,
търси твоите очи!
На парченца разпиляна,
всяка нощ е все пияна
и след спомена търчи...