Стругарят и Джони Уокър
Мъж на име Джони Уокър
срещнах някога, веднъж...
Беше той до кости мокър,
че навън ръмеше дъжд.
Влезе в бара без да бърза
и сомбрерото свали -
на стената го завърза,
и извика: "Вън вали!".
Най-небрежно се огледа
с поглед кротък, някак вял;
беше кожата му бледа,
а револверът му - бял.
Стол до мен видя свободен
и придърпа го с ръка...
Беше с израз благороден,
с нови чизми на крака.
"Аз съм Джони!" - тихо рече
и подаде мокра длан: -
"Тук дошъл съм отдалече,
ала нямам още план...
Виждам, друже, че скучаеш
в този тъй прекрасен ден -
може би несгоди траеш? -
сподели ги, моля, с мен!"
И така, на този Джони
станах бързо аз другар -
в миг тъгата той прогони
от нещастния стругар.
За жена ми ме разпита,
и за стария ми струг...
С него смях се до насита,
както никога със друг!
От Шотландия разказа
притчи, вицове безброй...
Снимка стара ми показа
на семейството си той.
Сам на бара с "Джони Уокър" -
беше някога, веднъж...
Е, прибрах се вкъщи мокър,
че навън ръмеше дъжд.