Лято е
Лято е. Седнал във парка, мечтая;
тихо до мен си се сгушила ти.
Тази картина от тясната стая
зимата пускам навън да лети...
Топло е. Там остани, в тази рамка -
ето, рисувам тревата зелена...
Имаш копринена бяла презрамка,
а във очите ти – цяла вселена!
Лято е. Пак във гърдите ми тичат
твоите пръски на бистра река.
Радостни виждам сълзи да се стичат,
бързо попивам ги аз със ръка.
Топло е. Ето че пак ме целуваш.
Вятър по клоните горе се крие.
Давам ти в мен още дълго да плуваш,
искам душата ти тук да се скрие...
Лято е – пиша, рисувам, мечтая.
Тихо до мен си се сгушила ти.
Зимата пускам от тясната стая
тази картина, навън... да лети.