Войвода
Аз ще зная в деня за кои да се моля -
в онзи ден, де ще бъде последен!
И преди да си ида по Божата воля,
и преди да изпусна дъх леден:
Ще се моля за тия, които остават
да се борят във мъчното време;
срещу сабята смело, които застават,
че в сърца им хайдутина дреме.
И за даскала, скришом де сутрин се кръсти
да не чуват какви ги говори;
и отваряйки книга с напукани пръсти,
с учениците кротичко спори.
Ще се моля за млади жени по полята,
дет помъкнали менците тежки,
газят своята пот - неуморно пролята
под лъчите на слънцето жежки.
За децата им сетна молитва ще сложа,
че дано те късмета да пипнат,
та по тоя балкан, по високата ложа,
техни внуци свободни да рипнат!
Ще се моля за бедния старец, що рови
на вековния спомен в душата,
и завързал обиди и черни отрови,
изпод вежди поглежда пашата.
Аз ще зная в деня за кои да се моля,
и в минутите кърваво-бледни
ще предам на младежите своята воля...
Ще извикам: „Не ще сме последни!!!“