Потърсѝ ме
Потърси ме, дори във тъгата,
със самотната чаша в ръка.
След дъжда да докоснем дъгата
на брега на онази река...
Ако пръстите твои ме искат,
но ме нощем те търсят напразно
и в юмруче се тихо притискат,
че леглото отново е празно;
Ако устните твои са рая,
потърси ме и бързо води ме -
по ръцете ти, и до безкрая,
с малки глътки любов награди ме!
Потърси ме! Дори във тъгата,
изморена, със чаша в ръка.
Две души чакат там, под дъгата,
да се спуснат по тази река...