Пожелай си любов
Пожелай си любов да те нощем прегърне -
идва студ, идва мраз тихо град да загърне...
От звездите безброй пожелай си да взимаш,
две ръце и душа зад гърба нека имаш!
На леда дори стегнал, когато ухае
на зелени елхи - нека той да не трае,
и да чака на прага със малък подарък,
а в очите му пламък да грее най-жарък!
Пожелай си човек – все за тебе да пита,
и да има пътека нагоре извита:
над затихнали заливи тя да ви вдигне
и магията коледна в миг да ви стигне...
Щом гърдите топят се и голи допират,
да усетите вятър и време как спират...
Да погледнеш натам, към земята далечна,
от луна само с рози покрита, и вечна!
За самотните мигове ти да се сетиш,
и дъхът на отминали дни да усетиш;
да откриеш оазис в най-хладните нощи,
да се будите сутрин прегърнати още...
Нека зимата идва, а топло ще взимаш
от звезди и душа зад гърба дето имаш.
Нека тебе ръка нежна пак да загърне,
пожелай си любов да те нощем прегърне!