Хаджи Димитър
Хаджи Димитър падна - тежко, смъртно го раниха,
събориха го в боя за балкана.
Юнашкото сърце обаче нивга не плениха -
сърцето е свободно на вулкана!
И ето го и днес да се вълнува във гърдите
на стари патриоти, и на млади;
на нашите предци не сме забравили бедите,
ще пеем песни вечно и балади!
И никога не ще угасне смелия войвода,
де милост за живота си не проси;
с готова да се бие и да гине за народа
след него цяла чета, що се носи!
Че стъпките по друмите вовеки си остават,
покълнали са зрънце подир зрънце;
в душите ни не спират ехо свое да подават
и живи в паметта са, като слънце!
И словото Раковско, първо що се е родило,
и тръгнало войници да събира -
от Дунава надолу, през зеленото ни било,
до де са наши къщи - то не спира!
И старата гемѝя там се носи под луната,
часовникът на игото изтича!
По-тежки вече няма как да станат времената,
и мъж по мъж си клетвата изрича...
Там виждаме пътеките, конете де се водят
от тръгнали към гроба си младежи -
разбрали, че последния си ден сега те бродят,
че чуват подир себе си гърмежи.
И щикове да нижат, ятагани да посичат
в неравната борба за свободата.
Башибозушки орди там полето да пресичат -
червена във реката е водата...
И Стефан се събужда, Караджата де го думат,
що облаците кара да се кланят!
И камък да се пука, и дървета да продумат...
Там кървите му билки още хранят!
Хаджи Димитър падна - тежко, смъртно го раниха,
но битката спечели за балкана!
Юнашкото сърце душмани нивга не плениха.
Сърцето още тупа на вулкана...