Студеният човек
Студеният човек, уви, не може да те стопли,
но иска все за него ти да грееш!
Преплитайки заплахите с отчаяните вопли,
все кара те балади да му пееш...
Обърнеш ли му гръб, тогава тъжно те поглежда,
потапя те в закани и лъжи;
надява бързо своята изстрадала одежда,
та камъкът у теб да затежи.
Студеният човек, уви, не може да обича,
но може със сълзи да задълбае!
И може той след някой от любов да се затича...
След себе си! За себе си ридае.
Погледнеш ли в очите му, възможно е да видиш
най-искрения поглед на дете.
Това дете, което ти не искаш да обидиш,
години той в душата си плете.
И щом го приютиш отново вътре, във сърцето,
облича тихо ризата си стара;
започва да те гали много леко със перцето
и бавно те заглажда със мастара...