Лунна нощ над Дунав
Недалече от брега
на голямата река -
в плен на болка, на тъга -
трие кротко със ръка
старец своите сълзи...
По небето - тя пълзи.
Между хиляди звезди
в този мрачен панаир -
над градини, над бразди,
там, над спящия баир -
тя на пътя си е роб...
На земята - пресен гроб.
Дом на обич, на любов
тежка болест сполетя:
за жената - смъртен зов!
Вехнат шарени цветя
в тази нощ на самота...
Нощ на хлопната врата.
Оживели са, почти,
всички спомени сега...
Нощ на вино, на мечти -
най-покорния слуга!
Но и вечен господар...
Нощ на хвърления зар.
Бавно времето лети,
отминава час след час;
тихо вятърът шепти
край комините над нас
и пилее пепелта...
Нощ на черните палта.
А луната все пълзи
над голямата река;
седнал, старецът сълзи
трие кротко, там, с ръка -
недалече от брега...
Нощ на болка, на тъга.