Една жена
Една жена – отнякъде пристига,
във мислите ми броди всеки ден.
Затичва се и бързо ме застига -
деня да стопли, толкова студен.
По шията ѝ с устни щом затъвам,
небрежно тя ме гали със коси...
И в дланите ѝ бавничко потъвам;
една жена – тъгата окоси.
Понякога обръща се и тръгва...
Дали за да ме види пак сломен?
Парченце от душата ми изтръгва,
но после знам, че пак ще е до мен.
В гласа ѝ мек отново ще се спъна,
където иска – нека да натисне!
Душата си за нея ще разпъна,
тя с две ръце когато ме притисне.
Денят отново мрачен е роден.
За мен любов как никога не стига...
Добре, че ме прегръща всеки ден -
една жена – отнякъде пристига.