Заблуда
Зимата пак ме облича във сиво -
зная, че няма и днес да те зърна.
В другите търся аз нещо красиво,
само отчасти поне да те върна...
Ходя бездомен по път, тротоари,
лик подир лик покрай мен отминава.
Хора различни по улици стари,
скита душа подир друга болнава.
Тъжни жени ме отново поглеждат -
другаде трябва да търсят утеха.
В колко очи всеки ден се оглеждат,
в ледния ден не намерили дреха...
Ето – пред малка витрина, с цигара,
ясен въпрос само с поглед зададе...
Да я поискам – дали ме накара?
Своите длани тъй бързо подаде.
Даже не знае, че аз съм заблуда
в ден на самотници – мръсен, омразен.
Ярко червените устни на луда -
кой ще погледне, щом вътре е празен?!
В тези жени има нещо красиво,
но и в съня си не ще се обърна.
Зимата пак ме облича във сиво -
зная, че няма и днес да те зърна...