Имаш глас
Имаш глас ти на девет гори -
като лава пълзи и се впива...
И ледът вътре в мен как гори,
щом душата ти нежна заспива!
Във съня си по девет пътеки
върховете през зимата пали;
и по преспи, дълбоки и меки,
всеки бор във нощта ще погали.
Имаш глас ти на малка ливада,
напоена от бистра река.
И препуска, от вада на вада...
Твоят глас! Аз не ще отрека:
Че галактики девет достига
и на всички цветя там шепти...
До сърцето ми винаги стига.
Говори ми сега, само ти!
Как по девет морета пристигаш,
като топла сълза се отдаваш...
Говори! Говори, че не стигаш,
искам още любов да ми даваш!
Цял във него да бъда оплетен,
нека той да ме пак покори!
Говори ми за изгрева летен!
Имаш глас ти на девет гори...