Сенки
Не търся ги във спомените мои,
очите ти - от мене са далече!
Загубени зад хиляди завои,
не търся ги във спомените вече!
Дори да се разминем във деня си,
душата ми не ще да те прегърне!
От всички най-невидима жена си
и времето не може да се върне:
Нощта, в която сенките ни сякаш
преплетоха се тихо за минута;
нощта, в която вярвах че ме чакаш;
че пламъкът и в двама ни се лута!
На този път, под лампата висока
„довиждане“ си казахме последно,
и тръгнахме по своята посока...
А сенките - изчезнаха безследно.
Оттук минавам често и се сещам,
изтекоха години оттогава...
Пак болката понякога усещам
от спомена дланта си да подава.
Не търся ги по улиците вече,
не взирам се по прашните завои.
Загубени останаха – далече!
И чужди са за мен очите твои.