Нощен влак
Дълго време все мълчим.
Трака-лака, трака-лак...
Две гримирани очи
ме поглеждат в нощен влак...
Само тя нощта красѝ:
млада дама с лак червен;
с дълги вързани коси
и ботушки в цвят невен.
Бяла рокля на цветя;
аромат на плодове...
Цяла нощ се гмурка тя
в океан от редове.
Пред овалното лице
преминава стих след стих...
В тези прелестни ръце
тази нощ се преродих!
Сто години бях все сам
в онзи стар мастилен звън;
Сто години чаках там
да се сбъдне този сън...
Две гримирани очи.
Трака-лака, трака-лак...
Часове наред мълчи
и ме слуша в нощен влак...