Вино и сълзи
Ходя по пътища - черни и бели,
много пребродих и много видях.
Помня владетели най-преуспели,
даже съм яздил до двама от тях.
Бил съм в тъмници под замъци стари,
черни окови по мене тежаха;
имаше паднали много бунтари -
в кървави локви убити лежаха.
От императори гледах наети
хора да дялат по камъни думи;
виждал съм много велики поети
истини важни да трият със гуми.
Бил съм в епохи – и цветни, и сиви,
много години по тях пропилял съм...
И над планети безумно красиви
в своите нощи аз дълго летял съм.
Спомени много в ума си изтрил съм -
може би клетка си търся във рая?!
Ако насън аз в ръцете ти бил съм,
значи съм стигал за миг до безкрая!
Чувам звездите от моста си въжен...
Само в очите ти аз не видях:
колко съм весел, и колко съм тъжен;
колко е болката, мъката в тях...