Изгрев
Слънцето на юни за прекрасен ден изгрява,
сам посрещам светлия му лик.
Споменът у мен отново в утрото назрява...
Заливът събужда се велик!
Две души прегърнати аз виждам да се сливат,
две души - край морските води!
Хладните вълни докосват нежно и заливат
пресните по пясъка следи.
Птиците не спират да кръстосват по небето,
сякаш любовта усещам аз!
Моето сърце се връща бързо там, където
изгревът вълшебен бе за нас...
В топлите обятия на пясъците меки -
ние също бяхме там сами!
Там, където бризове по райските пътеки
галеха ни денем, и в тъми.
Кораби, където все, и лодки се редяха
бавно в хоризонта на деня;
там, където ангели над двама ни летяха,
щом потънем тихо във съня...
Пламъкът във други двама виждам да назрява,
заливът събужда се велик!
Слънцето за истинска любов сега изгрява...
Някой ден ще бъде просто миг.