За майка си
За майка си, душа за тебе дала,
си спомняй всеки ден. Благодарѝ!
Тя някога и младост е продала,
и щастие – на теб да ги дари.
В прегръдките ѝ дълго ще се губиш,
дори да е далече някой ден.
Че майка си не можеш да загубиш -
със част от нея в тебе си роден!
И там, дълбоко вътре, тя живее
дочакала поредната ви среща.
В сърцето ти – отново ще повее
усмивка и от слънце по-гореща.
Щом сетиш се за нея, тя се връща -
оглеждаш се във топлите очи;
усещаш как отново те прегръща,
притиска те... притиска, и мълчи.
Че някога по теб е разпиляла
надежди, страхове и бурни нощи;
безкрайната ѝ обич е валяла
и в твоите гърди е жива още...
Помни - което тя ти е раздала,
не може никой друг да ти дари.
За майка си, душа за тебе дала,
си спомняй всеки ден. Благодарѝ!