Азбука
По земите ни древни, от Бога изваяни -
в нашата кръв е, в реките червени.
Оцеляла и в тежки години, и в рая ни:
нашата азбука – в нашите вени!
От ръцете на Кирил и брат му Методий
във зора полетяла за всички да грее;
тя е трябвало век подир век да преброди,
за да бъде днес тук и у нас да живее!
По перата на много помощници верни,
озарена от лампи и свещи дебели,
в мастила се пропивала - сини и черни,
и разказвала тихо по листите бели...
И преписвали книгите, денем и нощем,
тия дето писмото добре овладели;
а поетите пишели, пишели още,
по света те разказвали що са видели.
Оживявали бързо те в хората млади:
в манастири, по къщи, в училища тесни -
от истории страшни до нежни балади,
и нечувани стихове. Хиляди песни...
Усвоили народи наблиз и далече
тази азбука звучна, що меко се стели:
от жени и деца, до столетника вече,
че във нея магията всички видели.
Та речта по морета препускала сини,
омагьосала много царе и царици;
по църковните книги стотици години
украсявала в злато набити корици...
Недокоснато в битки и в иго безкрайно,
че укривали книги най-будните хора -
там останало словото, живо и трайно:
на човека в душата – вековна опора.
Че навсякъде кацали буквите чисти:
по широките порти, високи дувари;
и заплитали в надписи думи лъчисти -
по икони, по статуи, кръстове стари...
По земите ни древни, от Бога изваяни -
в нашата кръв е, в реките червени.
Оцеляла и в тежки години, и в рая ни:
нашата азбука в нашите вени!