1878
Пристигна вече свободата!
След тежки битки чак от лани...
Със кръв платиха тази дата
ранени много и заклани.
И ето, капе из полята,
по тесни проходи, в гори -
сълзата майчина пролята
в юнашки кости ще гори.
Ботуши руски ще усети -
през кал и сняг във боен зов;
мера и друм на нож превзети;
войнишки смях, и ров след ров...
Задружно българи да крачат,
чела да мият над река -
жени и майки докат грачат,
деца притискат до крака.
Хаджи-Димитрова закана,
на Левски дякон по гърба -
на шума мека из балкана,
отгоре гледа ги върба:
С последни думи на устата
ще бъдат само във ума!,
че пусти вкъщи са местата,
не ще се върнат у дома.
В засада паднали осмина
с гърди простреляни лежат...
Сълзата капна и отмина,
остави кости да тежат.
В горите вечно да се скитат
незнаен четник и войник;
деца по пътища да питат,
да дирят бащиний си лик...
Пристигна вече свободата!
Душите в скръб сега пропити,
и те платиха тази дата -
жени и майчици пребити...